Винаги, когато го приготвям, се връщам назад във времето. Уханието му ме изпълва със спомени от детството, когато баба ми даваше копони и една платнена торба, а аз се редих на едни дълги опашки в хлебарницата. Баба винаги ми се караше, защо се прибирах с половин хляб. Топъл, топъл просто си го хапвах по пътя. Тя малко се сърдеше, защото след това не исках да обядвам от гозбите й. Но кое дете обича манджи? Нямаше такова обаче, което да не ръба филия с масло и домашна лютеница за следобедна закуска. Ех, незабравими спомени, които могат да те накарат единствено да се усмихнеш на доброто старо време. Или да станат причина хлябът ти да изгори във фурната. Малко се отплеснах и се връщам към рецептата, която не изисква хлебопекарна или каквито й да било други модерни технологии.
Продукти:
600 гр. брашно
1/3 пак. прясна мая
1-2 щипки захар
2-3 ч.л. сол
около 370-390 мл топла вода
Начин на приготвяне:
Преди да започна с описанието, искам да вметна, че от продуктите се получават два хляба.
1. В купичка слагаме топлата вода и натрошаваме маята. Добавяме захарта и 2-3 с.л. брашно, за да се получи рядка каша. Оставаме маята да шупне.
2. В подходяща купа пресяваме брашното и добавяме солта. Оформяме кладенче и изсипваме вътре шупналата мая. Бъркаме с лъжица, докато тестото започне да се отлепя от стените на купата. Прехвърляме върху набрашнен плот и продължаваме да месим с ръце. Трябва да се получи меко и нелепнещо тесто. При необходимост добавяме още малко брашно.
3. Загряваме леко фурната и след това я изключваме. Разделяме тестото на 2 еднакви по големина топки. Оформяме ги като елипса и слагаме в 2 отделни правоъгълни форми за кекс. Намазваме отгоре с малко олио и ги покриваме с кърпа. Оставяме ги в топлата фурна, докато удвоят обема си, а след това печем на 200 градуса без вентилатор за около 30-40 мин. Ако нямате две еднакви форми, топките сложете да втасват една след друга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар